Независимото задно окачване с четирите колела не се използва толкова широко. Производителите се занимават с дизайна, но най-вече за подобряване на производителността върху настилката, а не в калта. Производствените офроуд автомобили трябва да транспортират хора, да превозват товари, да теглят ремаркета и да отговарят на ограниченията на разходите. Състезателните офроуд автомобили със задно в пясъка използват независим дизайн, като се използва по едно задно рамо от всяка страна. За да запазят всичко компактно, те задействат трансмисия, монтирана директно към трансмисията на двигателя. Докато те са окачени независимо, те са специално построени за състезания.
Независимото окачване на четирите колела отпред е много разпространено и се използва от десетилетия, защото осигурява по-добър комфорт при каране и е много по-компактно. Подпора, бобини и торсионни пръти се използват за офроуд окачване на превозното средство на този тип окачване в зависимост от приложението. При по-малките офроуд автомобили осите се избутват по-напред. Най-често срещаният дизайн на независимо офроуд окачване отпред е A-раменната с неравномерна дължина. Две рамена, монтирани перпендикулярно на рамката, се закрепват към изправено положение, което държи главината. И двете рамена се въртят в двата края, но горното рамо обикновено е по-късо от долното рамо, за да поддържа гумата успоредна на земята, докато се движи нагоре и надолу по време на движение.
Компактният характер на дизайна е добър за офроуд, но недостатъкът е, че става претъпкано. Задвижващата ос, кормилната щанга, амортисьорът и пружината се борят да заемат едно и също малко пространство. Когато A-окачването се появява за първи път, то предлага ново предизвикателство на компаниите за окачване на резервни части, тъй като няма прости начини за повдигане на автомобила с повече от един инч или два. Те са проектирали скоби, които са преместили точките за закрепване на окачването по-далеч от рамката, но не са направили нищо, за да подобрят здравината или производителността на фабричния дизайн. Това кара няколко производители на окачване за офроуд автомобили да създадат персонализирани системи за окачване за дълги пътувания, които използват технология, разработена в офроуд състезанията. По-дълги и здрави рамена, здрав хардуер за закрепване и съвременни амортисьори, които дават огромна печалба в производителността в сравнение с фабричната настройка. Независимо от тяхната сложност, те се считат за по-скъпи при големи количества пътувания, докато настройката на TTB ви позволява да получите прилично количество пътувания за относително по-малко пари.
Всяка година в продължава дебатите за това кой дизайн на офроуд окачването ще бъде по-добър - права ос или независима. Независимият царува в откритата пустиня с много пясък, докато правият мост има превес при скални терени. Дебатът между независимите окачвания спрямо тълпата с права ос вероятно никога няма да бъде разрешен. И двата дизайна са доказано способни за офроуд окачване. Независимият е по-удобен на скорост, но с него идва и сложността. Твърдата ос може да не се движи най-добре, но простият издръжлив дизайн блести, когато нещата станат трудни.
