Всеки ден се сблъскваме с хора, посветили живота си в за дадено нещо, в определена насока. Някои тежко болни полагат неимоверни усилия, за да победят болестта и да си извоюват поне още мъничко живот, други – редица дни и нощи прекарват над поредния си роман. Много други примери можем да дадем за личности, претърпели толкова много лишения и трудности, за да осъществят амбициите си. Защо ние вместо непрестанно да се оплакваме колко тежък, еднообразен, безкомпромисен и жесток е живота не започнем да правим като тях? Самосъжалявайки се губим ден след ден за които можехме да постигнем толкова много. Да поразсъждаваме какво ни липсва, че все сме недоволни – имаме покрив, където да се подслоним за разлика от толкова много бездомници, имаме с какво да нахраним себе си и своите деца (ако имаме такива), а други нямат дори хляб, имаме дрехи, вода, топлина, светлина…какво повече ни е нужно…?! Странното е, че голяма част от нас не осъзнават и оценяват какво имат докато не го изгубят. Ако вместо да се депресираме и оплакваме бяхме се постарали повечко да оправим отношенията с партьора си, днес може би щеше да е все още до нас.
Ще се промени ли нещо ако търсейки си работа все мърморим, че всички изискват от нас да знаем чужди езици и да имаме компютърна грамотност, но така и не се залавяме със завладяването им? Седим си вкъщи и не бързаме много много да преглеждаме обявите или да се явим на някое интервю. Същото е и с държавата – не ни харесват някои от управляващите, начина на управление, определени решения, които се вземат, някои промени, които стават…но си мълчим и чакаме да стане чудо. Всичко това погледнато отстрани е толкова смешно, че ако можехме да се видим сигурно щеше да ни досрамее от самите нас. Как да спрем да сме такива? Нека насочим вниманието си върху това какво притежаваме, върху нещата, които ни носят радост, и за това от какво имаме нужда. Не сме доволни от оценката, която ни е поставил преподавателя? Заплатата, която ни дават е твърде малка даже и за да задоволим естествените си нужди? Искаме повече любов? Ами да поработим върху това тогава. Със сигурност ще ни донесе повече щастие от бездействието. Да се присъединим към различни групи, да ходим на места, където ще се срещаме с различни хора, да отворим себе си и дома си за различни хора с разнородни интереси, да се включваме в почти всякакви видове дейности, да се обграждаме с много приятели, от които можем да черпим идеи и вдъхновение.
По природа ние винаги изпитваме жажда да създаваме, да постигаме колкото се може повече, да увеличаваме броя на постигнатите цели. Създаването може да се изрази в разширяване на знания за света и всичко, което ни заобикаля, намирането на нови начини за решаване на нещата, занимание с творческа дейност, създаване на дом, семейство, изразяване на чувства.
Според Дейвид Макклелънд хората, които се страхуват от неуспех, са по – слабо мотивирани за различни видове дейност. Може би точно този страх е причината за застоя в който се намираме – но ако не рискуваме няма и как да спечелим каквото и да било. Успели са само тези, които се заемат със задачи, които ще им донесат просперитет, колкото и трудни да са те; предпочитат задачи, чието решаване им позволява да се сравняват с останалите, да бъдат наравно с тях, че дори и едно стъпало нагоре. Постигайки нещо не спират, а дори претенциите им се увеличават и започват да търсят още по – големи предизвикателства; предпочитат да имат контрол върху резултатите и ситуациите, полагайки много усилия и упоритост в преодоляване на трудностите.
Да вземем Боеций, който се отдава изцяло на занимания, свързани с философията, и дори когато бива осъден и хвърлен в затвора пак не изневерява на себе си и своите убеждения. Дори си представя философията като мъдра и скромна жена излъчваща сила, увереност и впечатляващо безстрашие пред смъртта. Според него тя ни учи на възвишен морал и стремеж към вечното и божественото, означаващо освобождение от властта на съдбата. Злото трябва да се сведе до добро, и това зависи най – вече от нас. Това, което ни се представя на пръв поглед като несправедливо, често може да ни доведе до успех, полза и благо. Възхитителна и вдъхновяваща е неговата смелост – той дава живота си, но не се отрича от своето дело, което дълго ще помним.
Не губете дори минута време оплаквайки се какво нямате, защото „Светът е воля” – Шопенхауер, а елате за да се опитаме заедно да запълним празнините, да получите това знание и умение, което ви е необходимо за да задоволите с тяхна помощ своите желания и страсти.
