ДА ПРЕВЪРНЕМ
Всеки човек има определени мечти и цели и би бил много щатлив ако след време те се превърнат в реалност. Но дали за да се сбъднат тези мечти е нужен само късмет? Да, понякога се случва благодарение на благоприятно развили се обстоятелства да се радваме на успехи. Но „късмет” често пъти е работа до късно, безброй безсънни нощи, много труд, защото не може да чакаш да получиш без да дадеш всичко от себе си.
И вместо да завиждаме на останалите, които имат всичко, без да са положили дори минимални усилия, крайно време е да се вземем в ръце, тъй като това е чуждия живот, който никога няма да стане наш. Наистина – съседа ни е добре във всяко едно отношение – хубава кола, много пари, добре платена работа, колегата взема всички изпити с отлични оценки без да знае почти нищо, но колкото и да говорим за тях можем ли да променим нещо с това? Ние никога няма да имаме техния късмет, но това не означава, че не можем и ние да постигнем или придобием това, което притежават те.
Просто трябва да сме наясно какво искаме, да си поставим цели и ежедневно да се опитваме да ги постигнем. Искаме да сме добри професионалисти, или да получим повишение във фирмата? Защо не? Трябва само да бъдем по – постоянни, отдадени на това, което вършим, да не претупваме нещата, а да изпипваме работата си до край, да се грижим за фирмата така, сякъш е наша, а не да се интересуваме само от ползите и заплатата, и вече сме спечелили симпатията на шефа.
Колегата в университета не е компетентен дори колкото нас, но се радва на много по – добри резултати? Да, неговия късмет работи много повече от нашия, но дали и ние не можем да ги постигнем, вместо да се самосъжаляваме? Нужно ли е да се примирим, че не ни върви и да занемарим образованието?
И ако от преподаденото не сме придобили достатъчно пълна представа, темата не ни е станала достатъчно ясна, при добро желание можем да потърсим допълнителна подготовка – консултации, частни уроци, да свикнем да посещаваме всеки ден библиотеката, да четем непрекъснато, и когато превърнем ученето в навик – цел на университета,защото само така можем да станем добри професионалисти, които наистина ще си заслужават дипломата, защото неусведомения и мързеливия е невежа, само тогава ще получим търсените резултати, тъй като така е най – справедливо. Превръщането на целите в навик ни прави по – отговорни, а също и по – добри хора, които не вършат нещата до време,а наистина са отдадени на заниманията си.
