Често ни се случва да отлагаме днешната работа за утре – от утре ще сме по – организирани, от утре ще започнем да учим нов език, от утре ще откажем цигарите, ще започнем диета, от утре ще поработим повече върху своето личностно израстване, и така може да отлагаме до безкрайност, все едно че живота е вечен. Но кога това „утре” ще дойде? И дали „утре” няма да е прекалено късно? Ако утре в офиса дойде чужденец и иска да го обслужим,а ние все още не знаем английски? Ако трябва спешно да заминем за някоя държава, например Германия, а въпреки дългото отлагане не сме научили немския? Утре е матурата по български или история, но подготовката ни далеч не е отлична? Не е ли крайно време да спрем да чакаме това „утре” да дойде, и да вземем съдбата си в наши ръце?
Не можем да отлагаме до безкрайност, оставяйки се на живота да избира вместо нас. Както казва Блез Паскал човек трябва да направи своя избор точно в този момент – да реши в какво да вярва и в какво не, в коя насока да развива себе си, защото в един момент се оказва, че вече сме избрали – бездействието е направило от нас едни развалини, които без чужда намеса не могат да постигнат нищо, и изправени пред екзистенциалните проблеми, разбираме, че много неща сме пропуснали, много неща е трябвало да направим, но не сме го сторили, превърнали сме се в един “dass man” (Хайдегер) изгубил своята идентичност, своето лице в тълпата. Често приемаме да правим това, което правят всички само защото е „модерно”, да вярваме в това, в което вярват всички около нас без да се замисляме дали то е правилно или не от страх да не ни отхвърлят, в компания слушаме музиката, която слушат всички само защото искаме да сме с тях. А кога ще направим своя избор? Кога ще спрем да живеем заради другите и да правим каквото правят всички само, защото така е по – лесно вместо да правим избори и да носим отговорност за тях? Кога ще започнем да живеем заради самите нас?
Малко хора осъзнават, че човешкото съществуване е толкова кратко, че нямаме дори секунда време да чакаме, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде. Но ако сме нищожно в сравнение с вселената и безкрайността, то ние сме велики с мисълта си. Трябва да знаем, че нашето познание заема в областта на познаваемото същото място, каквото и тялото ни в необятността на природата, затова колкото и да знаем, винаги има какво ново да научим.
Сигурно Ви се е случвало да искате да върнете ако можете вчерашния ден, и да промените стореното. Ако тогава бяхте по – усведомени, по – ориентирани може би днес нещата щяха да са много по – различни. ( Ако на интервюто можехме да се похвалим, ще владеем няколко езика, днес щяхме вече да имаме работа, ако на кандидат – студентския изпит бяхме по – подготвени, сега може би щяхме да сме студенти, ако по – отрано бяхме започнали да се подготвяме за изпитната сесия или кандидат – студентската кампания, сега нямаше да са ни са се струпали толкова много книги, които трябва да прочетем за толкова кратко време, толкова много информация, която се налага да усвоим само за няколко дни.
И ако в този момент от нашия живот разполагаме с огромно свободно време, което пропиляваме, то по – нататък може и вече да го нямаме – например сега не залягаме много много над учебниците, но след няколко месеца или години притежаваме диплома за учители, а не знаем почти нищо. Дали тогава ще можем да се подготвяме за преподавателската дейност, за да сме добри професионалисти в работата, в същото време да учим език, защото често се налага да излизаме извън България, да ни остава време и за семейството и близките ни хора?
